Огнян Минчев: Резидентът на Дондуков е подла змия. СЕМ, БНТ, БНР - монополи на путинска пропаганда.
Огнян Минчев
Често се изкушаваме в сравнението сред Възраждане и Атака, като част от поредицата искрено маргинални квази " националистически " партии, основани за отбрана на великодържавните ползи в България. Руски партии в България има доста, само че квази " националистическата " външна страна нормално се сплотява към най-откритите лобисти на кремълския великодържавен интерес в България.
Между Възраждане и Атака обаче съществува една значима разлика и тя би трябвало да бъде осъзната като предизвестие към всички, които биха желали да живеят в свободна страна - колкото и мъчно да се случва това в България. Атака бе основана при започване на 21 век, когато задачите на Кремъл бяха свързани със тактика за подкопаване на обществата в източната външна страна на НАТО и Европейски Съюз.
Москва си даваше сметка, че няма капацитет за геополитически реванш и по тази причина ориентира източноевропейската си политика напълно към мероприятия по дестабилизация - където и както е допустимо - на своите някогашни спътници от времената на Съветския съюз. Енергиен монопол, антидемократична агитация и проведена корупция по върховете на властта - плюс популистки политически играчи, скандализиращи политическия развой в условия на народна власт. Скандали по улиците, по автомагистралите, в заведения и електронни медии...
След 2016-2018 година Кремъл реши, че натрупва обилни запаси, които биха му разрешили да възвърне своя геополитически надзор върху постсъветското пространство и някогашната източноевропейска външна страна. Крим и Донбас бяха един тип " генерална подготовка " за това. Ресурсите за неоимперска агресия бяха припознавани не толкоз в личната мощ - Русия си оставаше диктаторска, само че свръхкорумпирана и зле проведена страна. Нови геополитически благоприятни условия Москва виждаше в процесите на непрестанно намаляване на Запада като геополитически център на западния свят.
Неадекватната военна интервенция на Вашингтон в Ирак прекрати процеса на интеграция на постсъветското пространство в атлантическата система за сигурност, което бе почнало с една нова тактика за черноморския район през 2002-2004 година Безусловното евакуиране на американсклите въоръжени сили от Ирак след 2012-2014 година отвори още по-голям стратегически вакуум в Близкия Изток, който бе отчасти напълнен от активизирането на Анкара, от Ислямска страна и от... съветското военно наличие в Сирия.
Обединена Европа зае устойчива позиция на молител по отношение на " мощния човек " в Кремъл по всички въпроси от двустранен интерес - енергийни запаси, нападателни дейности на Кремъл в постсъветското пространство (Грузия, Украйна), огромно разгръщаща се пропагандна - хибридна война на Москва против страните и обществата на Европа.
Между 2017 и 2021 година в Белия дом влезе Доналд Тръмп, който се оказа огромен ценител и симпатизант на " приятеля Владимир " - както и съдбоносен конкурент на атлантическите сътрудници на Америка. НАТО искрено дразнеше Доналд Тръмп.
Събитието, което сътвори у Путин цялостна убеденост, че е пристигнал моментът за съдбоносен геополитически реванш на Кремъл против Запада бе унизителното евакуиране на Америка от Афганистан. Така се стигна до известния ултиматум на Путин към Запада от средата на декември 2021-ва, НАТО да се изтегли до линиите от края на Студената война - т.е. да преотстъпи още веднъж източна Европа на Кремъл.
Очакваният отвод на Запада задейства идната стъпка от проекта за геополитически реванш - 24 февруари 2022 година Киев трябваше да падне за три дни. Победоносната съветска войска трябваше да стигне компактно до границите на Полша, да надвисне над Прибалтика, да окупира Приднестровието и да излезе на балкански рубеж...
Ако всичко това се бе случило, Западът щеше да бъде заставен бързо да гради линии на защита, на готовност на източния фланг. Кремъл разчиташе, че мекушавата пасивност на Европа и дезориентираната тактика за интернационално наличие на Америка, проявена с отдръпването от Афганистан ще доведат до официални ограничения на митинг и активиране на защитните сили на НАТО. Оттук - пътят към идната стъпка, навлизане в източна Европа - може би не директно военно, само че посредством предизвикателство на мощни публични рецесии в европейските страни, щеше да бъде открит.
Русия можеше да " завърти кранчето " на газа в студената зима. Десните популистки другари на Путин от всички европейски страни можеха да излязат на улицата и да провокират мощен политически поврат с присъединяване или даже надзор върху доминирани от тях нови държавни управления. Мощната съветска агитация щеше ловко да режисира процеса на дестабилизация с инструментите на моркова и тоягата. Новата стртатегическа проекция на Русия в Европа можеше да стигне най-малко до Будапеща, за какво не и до Виена... Европейски Съюз щеше да бъде изправен пред многоизмерна рецесия на нови EXIT-и - след сполучливия Brexit...
Трябва да си дадем сметка, че този проект не сработи заради две аргументи.
Първата - ненадейно сърцатата, мъжествена опозиция на Украйна против кремълското настъпление. Агресорът се спъна в решимостта на украинския народ да отбрани свободата си, въпреки и на извънредно висока цена.
Втората - " дезориентацията " на Вашингтон във връзка с интернационалните му задължения се оказа значително трик на " умрялата лисица ". Слуховете за американската стратегическа беззащитност се оказаха прекомерно пресилени... На всичко от горната страна, даже и Европа прояви учудващо витален инстинкт за самозапазване и незабавно отхвърли политиката в жанр " Невил Чембърлейн ", която водеше към Москва в продължение на десетилетия. " Приятелят Владимир " нагази в дълбока нечистотия - в мръсотията на личното си безчовечие и примитивизъм...
За разлика от упованията към някогашната Атака, ролята на Възраждане е да активизира оптимално прокремълския политически запас в България за задачите на преодоляване на политическата власт.
В България към този момент 15 години се води масирана кремълска пропагандна война. Тя стъпва частично върху митовете за " дядо Иван ", основани от великодържавната агитация през последните два века.
Новото наличие на хибридната акция бе ориентирано към безапелационното отменяне на европейската и атлантическа принадлежност на България като източник на " народен неуспех ", проведен и режисиран от " предатели ", откъснали страната ни от " естественото й място " в Евразия.
Какво в действителност предлага " Евразия " не е тематика за разискване - тъй като е добре известно, че не предлага нищо. Да припомняме ли тоновете гнусни филипики от националните медии в продължение на десетилетия, тоновете неистини в интернет, оперативните мероприятия на " специалисти ", " консултанти " и " геополитици " против личната им страна в българската гласност дълги години наред...
Възраждане е съветска партия, чиято цел е не просто да дестабилизира - разклащането на европейското демократично статукво е единствено първи стадий на нейната политическа стратегия, режисирана - естествено - също от " Азиатския департамент ".
Втората част на програмата е взимане на политическата власт и превръщане пътя на България обратно - към ново послушание и цялостна колонизация от Москва.
Проблемът е там, че обективният капацитет на сходна партия в България - дружно със остарялата съветска политическа прислуга от Позитано и псевдо-губернаторът на Москва от Дондуков - мъчно надвишава 25-30 на 100 от жителите.
Затова бе и си остава от основна значимост останалите 70 на 100 да бъдат надълбоко разпокъсани, скарани и впити в ненавист между тях, с цел да стане вероятен един пуч за идване на власт на прокремълските - " възрожденски " сили.
Ако Путин бе стигнал триумфално до полската граница за 2-3 седмици, този сюжет за България щеше да се окаже ослепително сполучлив. Само че през днешния ден заплахата не е отминала. Защото прекъсването на кремълската експанзия в блатата на Чернобил и в полетата на Донбас и Запорожието сътвори качествено нова геополитическа обстановка в Европа - в източна Европа. Но в България новата геополитическа обстановка пробива мъчно и постепенно. С големи старания бе основан кабинет от партии, самоназоваващи се евроатлантически - остава ни да се надяваме, че са такива, заради липса на други...
В България се води тежка борба за разглобяване на съветския енергиен монопол, завещан от втората половина на 20 век и одобрен от посткомунистическата олигархия като главен инструмент на кремълския колониален надзор върху страната ни.
Пропагандният монопол на путинистката експанзия в България е непокътнат - Съвет за електронни медии, " национални " малките екрани, стратегия Хоризонт... Интернет е техен, обществените мрежи се управляват от техните компании - и до ден сегашен...
Парите за четирихилядници явно не престават да идват и няма кой да постави надзор върху източниците им.
От днешна позиция Възраждане наподобява политически фактор, който не е в положение коренно да заплаши нежно закърпената сграда на парламентарната република в България. Но не трябва да си вършим илюзии - тази сграда е паянтова. Ако се разпадне нежното политическо съглашение на власт - или дерайлира в нежелана посока, Възраждане, резидентът на Дондуков, Позитано и цялата пропагандистка сган на Кремъл в София ще побързат да вземат реванш. Трябва да сме наясно - не е несъмнено, че отново някой извън ще ни избавя.
Има три съществени направления на българска национална равноправност от съветския колониален надзор, в които би трябвало да бъде дадена борба на кремълското статукво в България.
Първата е отрязването на съветския енергиен надзор и българската взаимозависимост от съветска сила. Отрязване, а не " превъртане " - от Газпром към Боташ. Резидентът на Дондуков е подла змия, изпълняваща заповеди...
Втората борба е за оптимално ограничение на кремълския паричен поток за редовно корумпиране на върховете на властта в България. Тресат се, тресат се и демократи, и либерали, и консерватори, и възрожденци от мисълта, че " тези " пари могат да спрат...
Третата борба е за чисто и плуралистично българско осведомително пространство.
Ние не можем - и не трябва да лишаваме правото на кремълските дьонмета да приказват. Но можем да им вземем монопола върху промиването на български мозъци. За тази цел политици и общественици, ценящи европейската и атлантическа принадлежност на България би трябвало да стартират да приказват - редовно да приказват.
Прекалено деликатни са представителите на тези, които би трябвало да стоят сполучливо против Възраждане § Со. - и в Народното събрание, и в медиите, и в общественото другарство като цяло.
Контролът върху българските медии и обществено пространство би трябвало още веднъж да бъде плурализиран. Днес този надзор е в ръцете на тези, които обслужват кремълската експанзия - против Украйна, против България, против Европа и демократичната система на ръководство. На това би трябвало да се служи край - колкото по-бързо, толкоз по-добре.
